петък, 6 юли 2012 г.

Неподозиран джакпот и усмихнат Голдън Ретривър

       
               Слънцето ни беше казала сбогом за този ден и имайки предвид почти нулевия трафик беше ясно,че скоро трудно ще се откъснем от тази бензиностания.Нощта ни даде възможност да преподредим целия си багаж и да купим доста полезни вещи,които бяхме пропуснали. Неща,от което несъмнено имахме нужда,особено след като времето беше сериозно захладняло и температурите бяха паднали с около 10-12 градуса.  Часовете се оказаха доста по-дълги,отколкото се надявахме,главно заради липсата на коли,които в повечето случаи безпроблемно те разведряват към 6-7 сутринта. Тук,обаче изобщо не беше така и неочаквано за нас,се намирахме през телевизора с чаши ароматно капучино,следейки френските новини,които и тази вече бяха сериозно ангажирани с истерията около Доминик Строс-Кан и анализите,относно напълно съсипаната му политическа кариера. Вече никой не вярваше,че е възможно той да бъде следващия френски президент. Теза и възможност,която звучеше изключително логично и правдоподобно само няколко месеца по-рано...


CarreFour station service

           Истинските ни опити за стопиране стартираха чак към 10 сутринта. През нощта реално имахме само един шанс,свързан с момче на около 27-8 години с жестоко лъскава кола и бял кожен салон,на който се смяхме,представяйки си,че би се съгласил да качи стопаджии... Останахме изумени след като момчето излезе от бензиностанцията и ни попита за къде сме и дали може да ни е от полза. За съжаление той самият живееше в Kehl,което е първия немски град на западната граница. Независимо от това беше готов да се отклони с 20-ина километра,оставяйки ни на магистрала за Саабрюкеб,но за огромен малшанс най-близката бензиностанция беше чак на 15 километра на север от тези 20 километра в Бундесрепубликата,тоест той трябваше да измине близо 70 километра единствено заради нас. Жест,на който не бихме се съгласили в никакъв случай,особено имайки предвид късния час и никак не малкото разстояние. Искрено му благодарихме и му пожелахме късмет в пътя към дома.

           Несъмнено не бяхме попаднали в особено приятна ситуация- намирахме се на бензиностанция със слаб трафик,по-голямата част,от който не е в нашата посока. Следващите часове бяха кошмар от стападжийска гледна точка. Колите,които пътуваха към Германия предпочитаха да не спират на френска бензиностанция,а да си заредят у дома след 10 минути,както беше и най-логично всъщност. В рамките на 5-6 часа спряха само 3 коли за Германия,но всички бяха за различни селца по границата и не ни вършеха работа. За сметка на това десетки бяха хората,които с усмивка ни предлагаха да отидем в Страсбург,който също беше на не повече от 20-ина минутки. Никак не ни се искаше да влизаме в града,главно защото нямахме информация за изходите,което можеше да означава сериозни проблеми и няколкочасово лутане из града. Успехът на досегашната територия също не беше кой знае колко възхитителен,но надеждата  ни,че следващата кола ще е нашата ни караше да предпочетем да останем,където вече бяхме заели позиция. Около 3 следобед заваля пороен дъжд с жестоки гръмотевици,което съвсем затвърди нулевите ни шансове към момента. Нима някой би спрял в подобна жестока буря в чужда страна,вместо да покара още няколко километра и да има възможност хем да излезе от обхвата на бурята,хем да зареди и напазарува спокойно на родния си език и прочие. В този момент за първи път реално обмислихме възможност да се качим до Страсбург и оттам моментално да стигнем края на града,откъде да стопираме за Германия. Проблемът беше,че първо трафикът спадна съвсем и второто нито ние,нито момчетата на бензиностанцията имаха и най-малка представа как може да се излезе от града.

        Решихме да звънна на сестра ми,която да използва hitchwiki за да ни помогне да се ориентираме в града и да го напуснем възможно най-бързо. Изненадващо се свързахме,тя си вдигна телефона,беше си вкъщи,имаше интернет и въобще всичко вървеше по план към този момент с тази идея,но точно в този ден сървърът им явно беше паднал и нямаше как тя да ми продиктува маршрута. Изобщо не ни се искаше да губим цял ден и втора нощ на тази бензиностанция,която ужасно много започваше да ни дотяга.

        Дъждът спря и изгря страхотно слънце. И двамата с Вики бяхме напълно сигурно,че по никакъв начин няма да издържим втора вечер тук без напълно да се изнервим и решихме,ако до 7 вечерта не успеем да открием кола за Германия да отидем в Страсбург,,където да спим в някой хотел и на сутринта да разпитаме сериозно как да открием изхода за Саабрюкен. Вариантът не беше чак толкова лош,нямаше нито да ни забави кой знае колко много,а едновременно с това,щяхме да се наспим добре и спокойни.

          Часовникът бързаше с основната си стрелка да отбележи 17,когато Вики започна да ми маха от далеч и правейки ми разни знаци,които единствено експерт по жестомимичен превод може би разчел...донякъде. Разказа ми,че всъщност решила да попита един от малкото симпатични хора,които бяхме срещнали тук и случайно се оказало,че той пътува не само за Германия,не само в посока Саабрюкен,а за Щутгарт! В случай,че пътувахме заедно това директно означаваше,че бе напълно възможно да стигнем Мюнхен същата вечер. Възможност,която ми се струваше напълно неосъществима,по какъвто и да било начин 5 минути по-рано. Проблемът беше,че човекът беше сериозно пазарувал с огромната си кола и,че беше с куче,тоест мястото в шиииииирочкия форд щеше да понамалее сериозно,ако и ние се качим.

           Кучето беше голдън ретривър и мога да кажа,че определено се зарадва на компанията ни,макар да чуваше единствено гласовете ни. Помогнахме на човека да подреди багажа и мащабните си покупки,така че да се поспести място. Бяха извадили изключителен късмет. Самият той ни сподели,че почти никога не би спрял на бензиностанция буквално на няколкостотин метра преди Германия,но било наложително да оправи чистачките. Напълно неочаквано тестето на възможностите ни бе предоставил един своеобразен роял флъш в невероятно важна ръка. До преди минути правехме сложни планове и отнемащи време замисли  за далеч по-сложен маршрут,а сега пътувахме директно към Бавария с реална възможност да се озовем още тази вече в любимия ни мюнхенски къмпинг. Буквално нямахме търпение и трудно скривахме ентусиазма,усмивките и благодарността си^^
       
          Времето минаваше бързо и неусетно,пътувайки в толкова готина компания. За първи път ни качваше човек и куче,тъй че този стоп си беше знаменателен успех. Мъжът беше доста разговорлив,но в даден момент сякаш умората му започна да се прокрадва и все по-често замлъкваше за няколко минути,през които или ние разказвахме нашите истории или се наслаждавахме на прелестите на югозападна Германия. Не се наложи да спираме през целия път и след някой и друг час се намираха на 10-ина километра от дома на Мерцедес,родния град на Хегел и славата на Красимир Балъков... Щутгарт стоеше на ръка разстояние от нас и усещахме притегателната му сила и не беше никак лесно да устоим да не 'кривнем' от пътя си,свивайки на отбивката в посока столицата на Баден Вюртемберг.

        Сбогувахме се с усмихнатото куче и стопанина му и се заехме с опитите за стопиране към любимия ни Мюнхен и Thalkirchen къмпинг... Ще бъде трудно в няколко думи или изречения да споделя и обясня какво видяхме и какво ни се случи в следващите няколко часа,но несъмнено беше един от най-незабравимите дни не само в рамките на пътешествието ни,но и в целия ни живот.
                 
 Бяхме готови със знака си Munchen^^ Dankeschon =)  

0 коментара:

Публикуване на коментар