четвъртък, 28 юни 2012 г.

Пътешествие в посока на изгрева...

         Напускането на Париж,когато използвате автостоп не е особено лесна задача. Нужно е да се се използва влак по линията RER A4,с който да пътувате до крайната му станция. Ще са ви нужни около 40 минути.В последствие има нужда от автобус с номер 59,който ще ви отведе до местенце,от което ще се наложи да походите 10 до 15 минути,но всичко това скоро детайлно ще бъде обяснено в блога в отделна статия за изходите на този град.
   Казано накратко- бяха ни нужни около час и половина-два за да стигнем до мястото,от което спокойно можехме да махаме към Метц и Германия. Можехме да посъкратим времето,но бяхме  подло подведени от една от картите на Париж,с които разполагахме.

          За радост на време забелязахме сериозните разминавания и с помощта на един уличен артист от Аржентина нещата започнаха да се понареждат. Той,впрочем беше изключително шарен,цветен и жив човек. Беше гълтач на огън и ни разказваше как решил да замине за Европа с жена си,поради трудностите в родината му. /Преди 10-ина година Аржентина фалира и положението наистина не беше особено цветущо/ Успяли да скрият по някакъв начин,може би и,чрез подкупи,че тя е бременна и след няколко месечно подготвяне кацнали в Барселона. Оттогава съдбата им е да се движат непрестанно из цяла Западна Европа и дори не можеха да си представят да живеят в един единствен град,както са го правили преди. Мъжът се казваше Алфонсо и с гордост носеше тениската на аржентинския национален отбор с името на Марадона. Нима имаше аржентинец,за когото Дон Диего да е не една живя легенда и реликва? Показвайки,обаче татуировката си на ръката с лика на Че Гевара / огромният и единствен портрет,дело на Алберто Корда. Може би най-известната снимка в историята/ ни каза,че никой не е по-голям от El Comandante Ernesto... Няма как да го чувства и по-различен начин,за аржентинците и всички южноамериканци Гевара завинаги ще си остане символът на едно идеалистично,безкористно и самопожертвователно опълчение не само срещу капитализма и финансовата мощ на корпорациите,а и срещу опитите на Съединените американски щати за  вмешателство в политиката на региона,потисничество и контрол над ресурсите на тези страни. За тях Че Гевара беше герой и идол и нищо не можеше да засенчи този негов статут. Проверката на времето беше дала своята оценка и вече така тази легенда се подхранваше сама от себе си. Легендата се превърна в мит.


El Comandante Ernesto през обектива на Алберто Корда
 
            Нужно беше да наваксаме изгубеното време в опити да достигнем т.нар. barrier de peage и с усмивки се сбогувахме с Алфонсо и невероятния му живот. Определено беше един от най-страхотните хора,до които се докоснахме по време на цялото пътуване.
      След около един час вече бяхме до мястото за плащане на тол-таксите и с радост отново почувствахме свободата и широтата на пътя. Усещането да оставиш града зад себе си е толкова олекотяващо за цялото ти същество, чувстваш се сякаш си свалил сериозен товар от гърба си,който и без това е сериозно ангажиран с 80-литровката.
   
            Както и очаквахме,чакането ни не продължи дълго. Пътувахме с мъж на около 30,доста изискан и спретнат,използващ перфектен английски,който беше управител на една от най-големите винарни в региона. Разказа ни множество неща за професията си,бизнеса,плюсовете и проблемите на бранша. От дума на дума стана въпрос,че и той самият постоянно пътува,поради различни фестивали,свързани с виното и тематиката и няколко пъти е посещавал България последните години. Беше останал със смесени чувства,но говореше с топло чувство и по-скоро нещата,които не му бяха допаднали бяха в следствие на икономическите фактори,не толкова на обществени или социални. България представляваше интересен за него,както личен,така и финансово-инвестиционен. Вълнуваше се от страната,а разговорът се насочи дори към особеностите на политиката в България,Франция и т.н.

            You have a very...hmh...funny prime minister - пошегува се той,а асоциациите с Берлускони и донякъде Саркози не закъсняха. Беше интелигентен и съжалявам,че пътувахме единствено до Реймс заедно. Малко преди да слезем,буквално отбивайки се от пътя,му хрумна нещо и ни помоли за секунда да изчакаме. Започна да търси нещо в плеъра на колата и след малко зазвуча ''Притури се  планината''. Бях малко като ударен с мокър парцал,това пък как се случи?! Разказа ни как чул тази песен преди доста години,влюбил се в нея и го завзело онова усещане,което не спира да те гризе,докато не разбереш как се казва песента,която търсиш. Отнело му доста време и безплодно слушане в YouTube,докато я открие. Помоли ни да му кажем за какво се пее в песента,какво разказва,за какво тъгува жената,която пее? Обяснихме му,а той ми подаде визитката си за да обменяме бъдещи идеи,песни и техните преводи =)


Не я бяхме слушали от години,а един неочаквани спътник ни напомни колко красива е.

              Сбогувахме и въпреки краткия ни престой заедно,мога да кажа,че винаги ще имаме един приятел управител на винарна в Реймс =)
              Все още имахме страшно много време със стопиране и веднага се заехме с него. Разигра се вече познатия сценарий с хора,които пътуват до близкия град,в случая Реймс,но въпреки това чакахме само 20-ина минутки,когато се разбрахме с едно момче-камерунец,че ще ни хвърли до Метц. Всъщност беше и гражданин на Люксембург,където и живееше главно заради високия стандарт на живот. Говорехме на френски,а познанията му за България не бяха особено големи. Знаел,че в Източна Европа има много корупция и проститутки... Често срещал преди време българки,но сега вече си имал приятелка и не се интересувал. Не беше особено разговорлив,но не бих го нарекъл мълчалив. Обмисляше какво казва,вероятно остатъчен професионален навик,имайки предвид,че работеше като търговец във спортен магазин. В тези сфери е важно да не си пилееш напразно думите. Като цяло не успяхме да си обясним защо всъщност ни качи- сподели,че по принцип не качвал стопаджии,не изглеждаше като човек,който има нужда от компания за разведряване или за да вървят по-лесно часовете. В същото време не беше и човек,който би качил някой само от усещане,че иска да му помогне. Странна птица се оказа,но въпреки всичко имаше нещо симпатично в него.

            Пътуваше към дома си в Люксембург и пътищата ни се разделяха близо до Метц. Беше готино,че той малко пообърка пътя и за да излезе на правилното място трябваше да мине през целия град,което ни даде възможност да го разгледаме относително добре без да се бавим излишно. Налагаше се той да продължи на север,а нашата цел беше Германия и ни се струваше напълно постижима до края на деня. Е,все още нямахме представа,че ще попаднем на едно една толкова трудна и неудобна бензиностанция за нашия маршрут и никак не страдахме от това. Времето беше прекрасно,стопът вървеше със страхотна скорост и нямахме никакви проблеми.
            Мястото,където слязохме и изпратихме камерунеца за страната-мечта на почти всички европейци- Люксембург не беше особено добро,поради страшно малкото кръгово кръстовище и тоталната липса на място за отбиване. Налагаше се да открием по-удобна спирка,освен ако нямахме желание да прекараме жестоката августовска жега близо до пътя,а подобно желание хич не се беше зародило у нас към момента =) .


Завършена 1520, катедралата в Метц, продължава  е най-известното нещо в града.

         Открихме приятно местенце за стопиране 100 метра в обратната посока,на която пътувахме и изненадващо ни спря още първата кола. Целта ни беше да се върнем на магистралата и преминем френско-немската граница. Пътуваха две момчета,които отиваха в Нанси,което нямаше да ни приближи кой знае колко до целта,към 50-60 километра,но беше още една крачка в правилната посока. Оказа се,че са турци и ни посрещнаха с усмивки,питайки ни '' Deutsch,deutsch'' и,ако трябва да съм искрен тези усмивки изчезнаха бързо,разбирайки,че не сме германци,нито французи или поляци,а българи... Не разбрахме каква точно е причина,но почти не обелиха дума през цялото пътуване,а започнаха да говорят на турски един с друг,използвайки до преди минутки само немски. Несъмнено бяха имали някакви не особено ведри контакти с българи по-рано,тъй като държанието и отношението им бе недвусмислено  във връзка с произхода ни. Попътувахме,помълчахме,послушахме съседската турска реч и дойде време да слезем на последната бензиностанция преди Нанси.

          За първи път от доста време срещнахме колеги- стопаджии. Всъщност бяха единствено дами и то три. Търсеха кола за Лион,а крайната им цел беше Барселона. Бяха готини и разговорливи,обаче явно им се беше наложило да почакат няколко часа тук и умората ги беше налегнала и се пробваха на смени. Пожелахме им късмет и стартирахме и своите опити. Радващо беше,че не сме в една посока,тъй като струпване в едно направление винаги закучва нещата за всички,особено за новопристигналите,каквито бяхме ние в случая.

           Изненадващо или не на нас първи ни провървя и след около половин час вече пътувахме с един Нанси-ец,който предпочиташе да не пътува по магистралата първо заради таксите и второ,понеже изобщо не си падаше по високите скорости за разликата от скоростта му на говорене,която беше изумителна. Бяха ми нужни 4-5 минутки докато напълно си настроя мозъка да му следя мисълта и думите,които изстрелваше с такава бързина,че умът ти първо чува някакъв неопределен набор от звуци и чак в последствие,след около секунда-две успява да ги разшифрова и да осъзнае смисъла. След 10-ина минутки всичко си беше ок,но в началото човек с нормален слух беше способен да разбере толкова от речта му,колкото и думи може да се открият в звука от падащите монети в ротативките...  Времето,през което пътувахме заедно беше приятно,нямаше особено чувство за хумор и беше провинциалист, с всички добри или лоши страни,които носи със себе си живота в малкия град,независимо дали е във Франция,Германия,Астралия и т.н.

         Изгледи за дъжд ни посрещнаха в Нанси и няколко минутки след като слязохме на бензиностанцията заваля пороен дъжд. За наше успокоение беше OMV - голяма,със сериозен трафик и достатъчно място,където да се скрием от дъжда и да не се удавим. Е,чакането ни продължи само 10-ина минутки,когато един симпатяга с огромна черна брада забеляза знака ни с надпис Strasbourg. Пътуването с него беше едно от най-приятните,забавни и интересни. Той се интересуваше от много и различни теми,с което си съвпаднахме и напълно разкарахме тишината за около 160 километра. Двамата с Вики говорихме на английски,а той уж също,но с най-френския акцент,който може да си представите -толкова силно изразен,че чак чаровен. Несъмнено нямаше да си омръзнем,колкото и време да бяхме пътували заедно,но съдбата ни беше отредила само час и половина преплитане на историите ни.

         Стигнахме Страсбург привечер,30-ина минути преди  да се стъмни напълно. Бензиностанцията беше Карфур,което ни донесе доста радост,имайки предвид,че вървят със супермаркет в комплект. Тогава си нямахме и на представа,че ще ни е нужно нещо повече от нормална бензиностанция,но не знаехме и колко време ще прекараме там. Трафикът беше нищожен,почти нулев,ужасно много хора,спираха за да напазаруват нещо за вкъщи и да се приберат у дома в Страсбург. Коли за Германия в следващите часове не се показаха.... Логично опитите ни удряха на камък и около 2 часа вечерта осъзнахме,че явно тази вечер нямаше да ни излезе късметът.
         Надявахме се на следващата сутрин ситуацията да се е попроменила,но дали не бяха напразни надежди и не бяхме объркали фатално маршрутът си за първи път през цялото пътуването?

 Изгревът щеше да ни даде отговори на тези колебания и въпроси....

сряда, 20 юни 2012 г.

Sous le ciel de Paris...S'envole une chanson

           

                 Плановете бяха да прекараме три дни във френската столица и в последствие да я напуснем през Реймс към Нанси и Страсбург. За съжаление не успяхме да се срещнем с доста приятели във Франция,тъй като месецът беше август и съответно моретата,роднинските посещения и виждания със стари приятели течаха с пълна сила.

                В случай,че искате да се придържате към централната част на града,уверявам ви, 3 дни ще са ви напълно достатъчни за всичко,което искате да посетите,но в случай,че сте малоумници като нас,които нямат насита и искате да обикаляте из целия град,из мръсните и любопитни квартали,стигайки до възможно най-много непопулярни места,то тогава ще е най-добре да си изградите някаква схема на придвижване и план,по който да вървите,иначе ще ви се наложи безсмислено да кръстосвате града наляво-надясно. Имаше много неща,до които искахме да се докоснем и огромна част от тях не бяха в центъра,тъй че имахме два вариант - или да пътуваме честичко с метро,което да ни 'разнася' бързо и експедитивно из града или да спим възможно най-малко и да взимаме големи разстояния пеша,които да ни дадат още по-ясна представа за местата,през които минаваме. Избрахме второто. Първо обожаваме да ходим пеша и второ - благодарение именно на тези крачкомобилни придвижвания срещнахме невероятни хора и места,до които нямаше как по друг начин да се докоснем.

                Нека започнем с няколко от нещата,които всеки би могъл да посети. Музеи в Париж - с лопата да ги ринеш. Някои са огромни и световноизвестни,а други са малки,чаровни,скътани от широките булеварди и често работейки два дни в седмицата . Само личните ви интереси и пристрастия към определени области могат да ви насочат към определени музеи,но мога да споделя с вас тези,до които ни се докоснахме и определено заслужават внимание.

                Ако попаднете през Юли- Август в Париж,имайте предвид,че  сериозен брой от музеите са в дългичка почивка и за да не се окажете разочаровани на входа помолете в някое от туристическите бюра да ви информират за работното време и отпуските на музите,които сте си набелязали.                 Музей на модата http://www.lesartsdecoratifs.fr/english-439/mode-et-textile-740/ Музеят се намира буквално зад Лувъра и е изключително лесен за откриване.



                Musee des Arts et Metiers / blogger ми се муси при наличието на ударенията :/ /
http://www.arts-et-metiers.net/musee.php?P=226&lang=ang&flash=f

                Музеят Гиме,посветен на азиатското изкуство/ Giumet Musee / - Един от най-страхотните музеи,в които някога съм влизал. Изцяло отдаден на азиатското изкуство от целия континент- от Япония до Ирак. Най-голямото средище на азиатското изкуство,извън континента.  Ако се интересувате от тематиката,ще бъде истинска трагедия да не се докоснете то това уникално място http://www.guimet.fr/fr/


Музеят Гиме
  http://www.musee-afriqueoceanie.fr/ Музей,посветен на африканското изкуство и наследството на зона Океания.
              
                Музей на картите за игра - http://www.issy.com/statiques/musee/index.html Единственият във Франция и безумно любопитен,ако се вълнувате от история,карти,хазарт,покер и т.н.

                Музей на еротиката - http://www.musee-erotisme.com/fichiers/home.php?lang=en Шарено,цветно и страшно готино място. Не пропускайте.

                Музей на магията . http://www.museedelamagie.com/ Мъничък музей,сравнително рядко посещавам. ОТБЕЛЕЖЕТЕ си,че работи единствено сряда,събота и неделя от 14 до 19 часа,включително юли и август.


                Музеят на Едит Пиаф - 
                Музеят на куклите : 
http://www.museedelapoupeeparis.com/?lang=fr Шантаво и любопитно местенце. Има страхотни избработки и ретро-кукли . Работи от вторник до събота от 10 до 18 часа.

                Musee de la Vie Romantique . http://www.paris.fr/loisirs/musees-expos/musee-de-la-vie-romantique/p5851  Изключително малък музей,помещаващ се в бивш хотел от 1830 година. Не съм сигурен,че може да се нарече точно музей,но несъмнено е място,което си заслужава посещението^^


Musee de la Vie Romantique


Musee d'Art Naif,Paris.

                Musee d'Art naif - http://www.hallesaintpierre.org/  Музеят е изцяло базиран върху наивизма и имайки предвид колко рядко може да откриете подобни прояви е прекрасно да наминете.

              Избрах да отбележа именно тези музеи главно поради факта,че не са особено популярни и често биват пропускани за сметка на музеите-мастодонти.  Списък на други музеи,на които може да обърнете внимание:

Musée d'Art Moderne de la Ville de Paris - Модерната история на града
Musée National d'Art Moderne - Музей за модерно изкуство. Център Жорж Помпиду
Musée Carnavalet - Музей,посветен на историята на Париж
Musée Bible et Terre Sainte- изключително малък музей,посветен на Библията и историята на християнството. Работи единствено събота следобед. 
Maison de Balzac - Къщата на Балзак
Catacombes de Paris - Небезизвестните парижки катакомби.
Musée du Cinema - Музей,посветен изцяло и единствено на киното!
Salon Frédéric Chopin - Мъничък музей,отдаден на Фредерик Шопен
Musée du Vin- Музей на виното.
Espace Dalí- Местенце,в което бихте могли да се докоснете до някои изключителни творби на Салвадор Дали.
Musée du Fumeur - Музей,посветен на тютюнопушенето и пушенето на каквото и да било,когато и да било в историята.
Musée Rodin- Шокиращо! Музей на Роден...


      Градът е многоцветен и шарен и единствено вие бихте могли да решите какво търсите и желаете да получите. Нашето решение беше да не спираме да се движим из целия град,да се докоснем до многообразието му и различните му социални нива и особености. Е,спряхме се и на една-две запланувани и чаровни спирки като на пример :


Поздрав и усмивка за всеки,който го познае  =)

              Първият ден/нощ след събуждането ни в стаята беше последван от 17-часов преход в различни краища,скътани ъгълчета,гледки и срещи,далеч по-различни от широко рекламираните.  Не бъдете туристи,създайте свой собствен маршрут,свои забележителности,информация за които да не слушате със слушалки на ушите,избирайки езика,който говорите... Търсете и не се оставяйте на чуждия избор кое и защо би ви харесало. Това не се отнася единствено за Париж,а за всеки град,в който попаднете и имате поне няколко часа,в които да избягате от задълженията си. Прекрасно е да се ровиш в един град,сякаш е стар непочистван от години таван,в който имаш шанса да откриеш безкрайно количество от непознати съкровища и места.

            Ако се решите на нощни преходи,които в доста отношения ще са далеч по-приятни от дневните,имайки предвид потоците организирани туристически групи и огромния брой коли и автобуси,вземете под внимание,че в града се срещат често,но за сметка на това доста,скитници и бездомници... Фаворит,обаче за мен си остана един симпатяга,сладко настанил се с кучето си в двуместна палатка Quechua директно на тротоара в 13 arrondissement. Подавайки си главата навън,човекът ни помаха с усмивка и отново легна до хмх,едва ли домашния си любимец,по-скоро приятеля си.

             През тези три дни плащахме по 25 евро на човек на вечер практически единствено за да има място,където да поспим за няколко часа и да не се движим постоянно със стопаджийските раници. Нямахме никакво желание да си губим времето в спане,както се старая да правя и в София всъщност =)

             Жестоката среднощна лятна буря с гръмотевици и порен дъжд,после град,а после отново дъжд,която ни завари без чадър и на около 2-3 часа път  от раниците ни, единствено ни разхлади,зарадва и  вдъхнови за :


Fucking good taste of music 

 След малко повече от 80 часа (колко малко звучи така погледнато) в Париж,трябваше да поемем пътя към вкъщи. Имахме идея той да е по-кратък и бърз,в сравнение с този от първата половина на пътешествието. Решихме да не оставаме последната нощ в мотела,а да я прекараме отново под открито небе,разхождайки се с надеждата алчно да издирим нови,шантави емоции и спомени^^

              Нощта напредваше и не след дълго започна да отстъпва своето надмощие,позволявайки на слънцето да завзема нови територии от света,губейки други в обратния му край. Изпратихме Луната,посрещнахме изгрева,взехме си сбогом с любимата ни Gare de Lyon и стартирахме приключението,което се надявахме щеше да ни доведе у дома.

понеделник, 18 юни 2012 г.

Гнусното усещане да се докоснеш до едно интервю

               
           
              Ако вие самият сте били на някой от протестите в защита на българска гора,то несъмнено сте краен екстремист,който желае тотален хаос,дезорганизация и повсеместно насилие по улиците на България. Е,може би все още не го знаете или не сте открили демона в себе си,но един самозабравил се журналист си позволи да го стори.


Питам се...Колко ли ниско е способен човек да падне само и единствено,защото му е заповядано да се държи по определен начин....?

                  Пиша тези редове не,защото очаквам някога да достигнат до г-жа Диана Найденова или до някой,свързан по какъвто и да било начин с така наречената ''национална'' медия БТВ. На коя нация? Честно казано дори да бъдат прочетени от нея или неин колега,по никакъв начин не биха повлияли. Сигурен съм,че ще бъдат разгледани като поредния анонимен коментар,който криел злоба,завист,ненавист и всякакви  подобни отвратителни качества често приписвани на българите като нация.
    Какво имам предвид с гореизписаното. Най-лесно е да го видите сами на този адрес : http://www.youtube.com/watch?v=4DzXEy1PKU4 Вероятно в следващите часове или дни този линк ще бъде изтри и невалиден,поради факта,че нарушава авторските права на BTV MEDIA GROUP. За съжаление тази медия по никакъв начин няма да отрази грубото нарушаване на журналистическата етика,добрия тон,доброто възпитание и адекватното телевизионно държание.
                  Поведението на водещата и отношението й спрямо Петко Цветко беше вулгарно,грозно и недостойно. Обвини го в неизвършени от него действия,принизи каузата и идеалите,в които вярва и не му даде възможност по никакъв начин да изкаже своите тези,идеи и позиции. Искам да напомня на уважаемата дама,че добрият журналист е този,който търси и задава неудобните въпроси,които карат госта да се изпоти,обърка и да се почуства несигурен,а не този,който грозно прекъсва,държи се надменно и с ясната цел огорчава своя събеседник и неговата кауза.


Колко ли струва да си водещ в BTV и каква ли е цената?

                  Моменти,в които тази жена,смятаща себе си за изключителен и незаменим журналист от най-високо равнище се открояваше с неподготвени тези,мисли и виждания са безброй. Мога да твърдя,че единствено доброто възпитание,културата и образованието на г-н Петко Цветков го спряха да слезе на едно толкова ниско и тинесто ниво на разговор. Радвам се,че не го стори!
                  Диана Найденова твърди,че той трябвало да се извини за действията на друг човек,който вероятно г-н Петко Цветков дори не познава,защото един от организаторите на протеста била организацията,в която членува. По нейната праволинейна логика следва,че ако на отредения за чистене ден от кампанията на BTV ''Да изчистим България" недай си Боже някое дете задуши друго с чувал за смет,раздаден от служители,наети от BTV и носещи техния знак,то телевизията  и в частност изпълнителният й директор трябва публично да се извини на цяла България за идеята си. В такъв случай обществото непрестанно щеше да бъде заливано от различни извинения за щяло и нещяло.

                  Според водещата,тъй като тя е домакин,тя определя ''началото и края на всеки въпрос и отговор''...Ето,дами и господа,как телевизията BTV защитава своето мото,че отразява всички гледни точки. В момента,в който гледната точка не допадне на водещата или режисьора на живото предаване,те моментално прекъсват събеседника си,задавайки му следващия въпрос без всякаква логична връзка  с предишния.

                  За всеки истински журналист и за всяка себеуважаваща се гилдия,това интервю би било изключително срамно петно,в което за пореден път се прокрадват елементарните опити за изкривяване на реалността,манипулация и прикриване на истините в българското общество. Сигурен съм,че мечтата на тази водеща,а и на много други е да убедят множеството българи,че младите хора,които са улицата са малоумни,агресивни,пияни и надрусани дегенерати,зад които стоят мощни икономически интереси. Аз видях красиви,уверени,силни личности,борещи се безкористно за идеите и мечтите си.Защитаващи нещата,в които вярват и обичат. Съжалявам тази медия,защото искрено не вярвам,че ще постигне целта си дори и с подобни интервюта,репортажи и нелепи порицания на хора,далеч по-честни,искрени и културни от самите тях. Не ще очернят и окалят така лесно светлите проблясъци в обществото ни!


Кратно,ясно,точно и изчерпателно 


                  Подобна истеричност и отчаяна злоба към спокоен и уравновесен човек,какъвто е   г-н Петко Цветков е признак единствено на постоянните неуспехи на тази корпорация да убедят гражданите,че младите хора в тази страна са престъпници,крадци и мошенци- те само мърлят България,теглят незаконни файлове,от които мнозина изкарвали по ''около 300 000 лева месечно''/ Боже,защо ли все има хора,които въртят черен бизнес с продажба на кокаин от Колумбия вместо да сформират набързо едно торент-сайтче и да трупат спокойно милионите си?! /,бият оператори и невинни репортери,затварят кръстовища,опълчват се на полицаи и най-общо казано рушат държавата. Не забравяйте колко прибързани и политически смъртни присъди са били подписвани в далечното и близкото минало единствено заради твърдението,че  обвиняемите са опасни за държавата?
                  Сигурен съм,че има още много неща да се изпишат по отношение на това ''интервю'',предаването и изобщо медията и съм сигурен,те ще се изпишат,ще се изговорят и ще се случат,но към момента не ми се иска повече дори секунда да се докосвам до тези хора и техните ''принципи'' и ''истини''.
                  Чувствам се омърсен,погнусен от всичко,което изрече и начинът,по който го изрече тази самозабравила се журналистка. Беше грозно и отвратително.

                  ''Истински се вижда само със сърцето,същественото е невидимо за очите" твърди Екзюпери. Тъжно е,че толкова хора силно са стиснали сърцето си,отваряйки широко очи за насладата от високите хонорари и награди... Помнете,че има и хора,които силно обичат и ще пазят малкото останало наследство на България. Личности,които бяха на над 40 протеста в София през последната половина година.


            Не се оставяйте да бъде манипулиране от различни мазни,разплути и грозни корпоративно подплатени агенти.

 България и българските гори не се продават на никого и на никаква цена!

неделя, 17 юни 2012 г.

Градска нощувка под звездите

           Реалността беше,че се намирахме в Париж около полунощ без да имаме план за следващите часове. Решението беше едно- така или иначе днес беше първата ни вечер в града,тъй че не виждахме никакъв проблем да се разхождаме из различни познати и недотам части на града. Започнахме своя поход от западния край на града,с идеята поне тази нощ да се придържаме към маршрута по реката,който лесно би ни ориентирал в последствие. За радост германецът,с когото пътувахме до тук имаше в себе си карта на Париж от фирмата,за която работеше и ни я подари. Мога да кажа,че и досега съм му изключително благодарен за това,имайки предвид колко много ни помогна тази карта през онази нощ. В продължение на няколко часа кръстосвахме Париж ot от запад на изток,а към 4 часа решихме да обърнем хода си и да се ориентираме отново към Gare de Lyon,където рано сутринта да се опитаме да открием някой приятно мотелче,в което да поспим няколко часа. От мои приятели стопаджии знам за възможността за кратко нощуване,дори с палатка в Parc de Bercy/12 arrondissement/,който се намира близо до парижката тангента и библиотеката Франсоа Митеран. Самият парк прилича по-скоро на добре залесена градинка,но би могъл да свърши работа,в краен случай. Тук е моментът да спомена,ако някой има подобни планове НИКОГА да не ги прилага. След залез срещнахме множество странни хора,движещи се в тъмното,а един дори буквално се спотайваше и ни гледаше и,когото забелязахме в последния момент,когато спряхме и търсихме удобно място. Според мен е далеч по-добре по някакъв начин да се държите будни,отколкото да предприемате градско нощуване в Париж.


Parc de Bercy

           Отказахме се от идеята си и поседнахме за няколко минутки на стълбите до залата в спортния комплекс Берси,всеки от двамата беше сигурен,че няма да задряма,уверявайки другия в това,но се оказа,че именно това се е случило. Събудихме се след 20-ина минути,които ни бяха освежили изключително много. Тръгнахме към гарата с идеята да потърсим бюро информация след като човекът от застрахователната ни компания каза,че към момента му е доста трудно да се ориентира и да ни помогне с адрес на мотел,независимо,че в един от членовете на застраховката ни изрично пише,че се включва ''туристическа помощ,съвети и информация''. Препоръчително беше скоро да открием хостел главно поради факта,че скоро се загръгляха на 40 часовете,през които не си бях свалял лещите и нещата загрубяваха в това отношение.
           Около 8 и половина се намирахме във фоайето на гарата и за радост офисът,който се надявах да съществува и там и да е отворен беше на наше разположение. В Париж на различни ключови места има офиси с туристическа информация,където може да получите консултация,относно всичко,свързано с Париж. В нашия случай момчето беше изключително усмихнато и симпатично и не само,че ни спомена няколко мотела и хостела,но и принтира всички мотели/хостели в Париж,подчертавайки тези,които се намират в района на Gare de Lyon.  Няма да ви заблуждавам,че се колебахме особено много и избрахме един от най-близките,които се намираха до нас. В последствие осъзнахме,че вероятно това не беше най-правилният избор,чисто откъм цена спрямо условия,нов  този момент единственото,което искахме беше място,където да можем да смъкнем 80-литровите чанти от гърбовете си,да поспим и да не мислим за нищо друго.


Маршрутът ни в града конкретната нощ. Изцяло пеша с по 80 литра на гърба =)

           Настанихме се в Blue Planet след 11 часа ходене из Париж,среща с може би над 100 плъха и още 30-ина бездомници,някои симпатични,други не съвсем. Бяхме оцелели още една нощ и никой не можеше да ни отнеме факта,че бяхме достигнали до целта си и независимо какво ще се да се случи оттук нататък,бяхме успяли.
           След 6 часа се събудих,държейки телефон ръка. Погледнах го и нямаше как да не се усмихна. Бях заспал,пишейки съобщение на сестра ми... Изпратих и го,казвайки й,че ще прекараме следващите 3 дни без да стопираме.

Изходи на Велико Търново

          Старата столица на България е важен транспортен център за Северна България и определено е доста важно да се уточнят изходите и на Велико Търново. Цената на билетчето за градския транспорт е 80 стотинки

Изход за София,Ловеч,Севлиево и тн.

          Нужен е автобус НОМЕР 5,който може да вземете от спирката на Съдебната палата,но още така от Царевец,Общината и т.н. Пътувайте с него до последната му спирка,която е близост до търговския комплекс Central Mall. Най-добре е да повървите малко напред,след което да минете под моста и след него да започнете да стопирате. Има достатъчно място и трафик за да си хванете кола

Изход за Варна и Шумен

          Стигнете и започнете да вървите по улица Магистрална. Ще стигнете до мост близо до заводът за бира. След него в движението се включва още едно платно бихте могли да стопирате именно там.

Изход за Русе,Прохода на Републиката,Габрово

          Вървейки по улица Магистрална ще стигнете до място,където има система от мостове и единственото,което е нужно да направите е да следите по знаците къде трябва да застанете и да стопирате. Имате възможност за тръгнете,както към Русе,така и към Прохода на Републиката /Хаинбоаз/. Малко по-надолу,вървейки по улицата,движещата се по протежението на Янтра ще  стигнете до улица Дълга Лъка,където също имате възможност да стопирате за тази посока

Изход за Горна Оряховица и Арбанаси

          Стигнете до площад ''Царевец'' или църквата ''Св. 40 мъченици'' след,което след около 500-600 метра надолу и ще стигнете мост. там спокойно може да стопирате и най-вероятно няма да ви се наложи да чакате кой знае колко много.

Изходи на Пловдив

           Пловдив е следващият град,който ще разгледаме в поредицата от статии,посветени на изходите на българските градове. Всички изходи се достигат лесно и бързо,без да има нужда от прекачване,ако сте в центъра на града

Изход за София


           Като за начало се качете на автобус 44,който може да вземете от ректората на Пловдивския университет,хотел Тримонциум,Военна болница и т.н. Качете се в посока ПУ Паисий Хилендарски.

Откъде да вземете автобус 44

           Трябва да слезете на спирка 'Захарен комбинат'. Оттам се върнете малко назад и тръгнете нагоре по бул. Васил Априлов. Най-добрият вариант е да стигнете до бензиностанция OMV и изоставените ЖП линии,заради които колите чувствително намаляват скоростта. Мястото е изключително добро по мое мнение.

Карта на изхода на София

Изход за Пазарджик

           Отново се качвате на автобус 44,само че в този случай слизате на последната спирка,която се казва ПУ Паисий Хилендарски. След това се връщате на шосето на бул. България и малко по-напред ще видите представителство на Хонда в Плодивд,където ще откриете приятно и удобно място за стопиране.

Изход за магистрала Тракия,Карлово,Калофер

           Качвате се на автобус номер 1,който може да вземете от спирката срещу хотел Тримонциум/ спирката се намира срещу Пощата/. С него,пътувайте до последната спирка. Повървете малко след нея и спокойно може да започнете да стопирате. Ако не пътувате до Карлово може да се качите за да стигнете поне до магистралата,ако желаете да отидете в София,Стара Загора,Бургас и т.н. 

Изход за Хасково,Турция

           За да стигнете края на града в тази посока,използвайте автобус Номер 19,който може да вземете от стадион Ботев,Военна Болница,Централна гара и т.н. Пътувайте с него в посока Домостроителен комбинат. Трябва да слезете именно на тази спирка,която е последна. Продължавате малко по-напред и си избирате място за стопиране. Има доста пространство и определено проблеми там не се очакват.
   Освен автобус номер 19,може да използвате и автобус номер 66,слизайки на последната спирка преди той да слезе от бул. Цариградско Шосе. Спирката се казва Завод 'УСПЕХ'...Отново продължавате по шосето и вдигате палец!

Изход за Кърджали,Смолян,Асеновград

           Най-удобно,лесно и бързо ще е ако се придвижите с автобус Номер 4,който може да хванете от същите спирки,които сме отбелязали на автобус 44. Единствената разлика е,че трябва да го хванете от обратната страна,т.е. откъм пощата,хотела и ректората. Пътувайки с автобуса трябва да слезете на спирката,която се нарича 'Мебелна къща'. Ако не сте сигурни за нея попитайте някой от пътниците,шофьорът или контрольорът. След като слезете,повървете съвсем малко и започнете да стопирате.

събота, 16 юни 2012 г.

Свръхскоростно придвижване към Париж

          Независимо,че се бяхме влюбили в Мюнхен,крайната цел на пътувате ни си оставаше френската столица. След 3 дни и 3 нощи в баварската столица,дойде време да се върнем на пътя. Да стигнеш до края на града e изключително лесно. Нужно е единствено да използва една линия на метрото/и то само,в случай,че не сте отседнали в центъра/ и един автобус. Магистралата практически започва още от самия булевард в  Мюнхен,което улеснява сериозно стопаджиите. Чакахме не повече от 10-ина минутки,след които доста година двойка германци на около 25-25 години спряха и ни предложиха да пътуваме с тях. Независимо,че пътуваха към Аугсбург,който се намираше на не повече от 80 километра от Мюнхен и нямаше да ни придвижи особено много напред,се съгласихме тъй като бяха страшно усмихнати и готини. За съжаление пътуването ни беше кратко и след около 50 минути се разделихме,а двамата с Вики заехме позиция на изхода на Аугсбург с вдигнати палци. След буквално 3 минутки пред нас спря възрастна двойка германци,които толкова нямаха търпение да ни качат,че още докато отбиваха в страни,започнаха да ни се усмихват и махат. С тях пътувахме до Щутгарт,което означаваше печалба на около 150 километра. Явно днес се очертаваше ден с повечко сменени коли и относително кратки разстояния. Щеше да е хубаво да говореха малко по-добър английски,понеже изглеждаха умни,отворени и хора,с които има много за какво да говориш,но с базовите им знания разговорите бяха основно за ''откъде сме,какво учим и т.н''.

         Слязохме на последната бензиностанция преди да им се наложи да слязат от магистралата. Учудващо,но там нещата се позакучиха за около 40 минути,а честно казано имах усещане,че днес ще се придвижим сериозно в западна посока. Понякога бензиностанциите,които се намират буквално преди табелата за отбивка на голям град могат да изиграят доста лоша шега,тъй като един доста висок процент от хората,с които се заговорихме и общувахме бяха именно за Щутгарт. Беше доста топло и ми се искаше възможно най-бързо да открием кола. 10--ина минутки след три спря микробус с големи прозорци от всички страни с българска регистрация. По принцип рядко българите в чужбина са особено отворени към стопаджии,а към българи-стопаджии положението може да стане особено тежко. Разбира се има и изключения,на които се усмихвам!
         Все пак решихме да разучим ситуацията и се оказа,че независимо родната регистрация,микробусът е с румънци,пътуващи към Испания. Изненадващо,в последствие ни разказаха,че имат подписани договори за работа,а не отиват на сляпо. Надявам се да не са станали жертва на някоя и друга измама,каквито съм сигурен,че както у нас,така и в Румъния виреят не особено обезпокоявани от властите.

         Съгласиха се да ни качат,комай,главно,защото бяхме българи. Не мисля,че ако не бяхме балканци щяха да се съгласят. Микробусчето  не беше особено чисто,а в него имаше 6-7 души плюс нас и направо казано- доста си им личеше произхода. Румънският турбофолк заливаше спокойната германска провинция,а погледите от околните коли не спираха да валят към микробуса. Почувствах се отвратително сещайки за факта,че регистрационният номер е BG... Всички хора,които виждаха тази рядко срещана за тях картинка с мургави хора от всякаква възраст,надули ориенталските си ритми на масксимум,си мислеха,че това е българска кола... Ако ни бяха видяли с Вики вероятно щяха да си помислят,че сме били отвлечение от останалите в групата. Наистина е жалко,че са останали със спомена и усещането,че пътуващите българи са именно такива. Румънците бяха тръгнали семейно - баба,дядо,двама братя и съпругата на единия от тях,която мога да се обзаложа,че не беше на повече от 14. Беше хубава и излъчваше природна интелигентност. Вероятно нямаше много знания,сигурно можеше да чете и пише,но съм сигурен,че в други обстоятелства с други хора и друга среда би имала възможност да израсне далеч на нивото,което и беше отредено в света към момента. Единствено тя проявяваше някакъв интерес и любопитство към нас,което е ясно показва,че за разлика от всички останали тя се интересуваше и вълнуваше от различния свят,извън нейната затворена и почти непробиваема вселена. Само нейното лице все още мога да визуализирам в паметта си,тъй като единствено то,все още не изглеждаше посърнало  пречупено от социалните трудности,бедността и липсата на бъдеще.
    Когато слизахме от микробусът дядото ясно ни показа,че иска пари и то бързо.  Изглеждаше объркан,когато по-младият явно му обясни как стоят нещата в Европа. Проблемът идваше оттам,че в Румъния често се искат пари за пътуване на стоп,поради някои местни особености и привички,за които ще стане дума  в отделна статия.
         Пътищата ни се разделиха 50-ина километра преди Карслруе,тъй като те трябваше да слязат от магистралата за да стигнат някакво селце,откъдето щяли да вземат някакъв свой роднина,който ги очаквал и също щял да работи с тях в Испания...

         След около половин час чакане един симпатичен германец на около 30-35 се съгласи с усмивка да ни качи до последната бензиностанция преди Карслруе. Работеше като механик на бензин-колонките на всички бензиностанции в радиус от около 300 километра и почти всеки ден кръстосваше непрестанно югозападна Германия. Този път се прибираше към вкъщи,в едно село на 30-ина километра южно от Карслруе Реално щяхме да пътуваме заедно само около 20 минути,но през това време си разказахме доста неща и само можехме да съжаляваме,че пътищата ни не съвпадаха за по-дълъг период.

         Слязохме на последната бензиностанция преди той да свие от магистралата. За 5-6 минути изрисувахме и украсихме своята табелка с надпис FRANCE и започнахме да стопираме. След 10-ина минути към се приближи плешив мъж с мустаци на около 50 година. Поздрави и ни каза няколко неща,които не разбрахме поради изключително лошото му ниво на английски и силния италиански акцент. След втория му опит успяхме да схванем,че казва нещо от сорта на ''май френч кълиийг,тудей гоу'',което разбираемо не ни просветли особено относно идеята,която искаше да сподели с нас. Кимнахме и се усмихнахме. Продължихме да търсим кола,а той периодично на около 5-7 минути идваше да ни напомня,повтаряйки ''френч кълийг,френч кълийг''.  След половин час,през който няколко човека със съжаление ни казаха,че пътуват единствено до Карслруе и пътищата ни не съвпадат,а ако ни качат по-скоро ще ни затруднят,губейки време да излезем от града,вместо да се движим плътно по магистралата,пристигна малка кола,от която излезе нисичък,симпатичен мъж на около 30 години.  Той се заговори с италианеца. Явно това беше небезизвестният 'френч кълийг'. Ние продължавахме да стопираме. Малко по-късно дойде към нас и ни поздрави. За разлика от италианския си колега,той говореше перфектен английски. Оказа се,че всъщност 'френч кълийг' е германец. След 20-ина минути тръгвал за Париж през Страсбург,Нанси и Троа и в случай,че и ние пътуваме за някъде в тази посока с удоволствие ще ни качи. Уау,от границата директно до Париж е меко казано страхотен късмет! Съгласихме се,надявайки се,че няма да се окаже някой мълчаливец,с който да ни се налага тягостно да броим дърветата,облаците или сините коли по пътя.

Изминатото разстояние в този ден

         Пътуването беше страхотно,изключително приятно,забавно и весело. Без съмнение мога да кажа,че този стоп е в топ 3 на най-любимите им не толкова поради голямото разстояние,колкото заради самият човек. Той работеше в компания за отдаване коли под наем и ги закарва до там,където ги желае клиентът. В случая трябваше да достави колата в Париж,откъдето да вземе друга и да я върне в Щутгарт. Сериозен километраж навърташе и не ми се мисли сумарно на година колко ли километра достига. Рядко минавала под 300 километра дневно.
         Говорихме за хиляди аспекти живота с милионите им разклонения. Смяхме се,разказвахме си спомени ,сравнявахме живота в България и Германия,обществените процеси. В един момент дори се опитахме да анализираме защо австрийската Nutella е по-вкусна от немската и италианската. Научи ни на няколко фрази и изрази на немски,а ние съответно разширихме познанията му по български.
    Пътувахме около 6 часа,но въпреки това буквално не сме спряли да разговаряме през цялото време. Човекът беше достатъчно разбран и готин за да влезе в града за да слезем на Gare de Lyon,независимо,че пътят му минаваше през парижката тангента и имайки предвид,че и закъсняваше надали му се влизаше в градските задръствания.
         Разделихме се,оставяйки си взаимни спомени за едно прекрасно неочаквано пътуване,оставило красиви спомени за дълго време напред.


Gare de Lyon по тъмна доба

         Бяхме изминали близо 1000 километра за целия ден. Става въпрос за 15-ина часа,което си беше истински рекорд до момента в пътуването ни.
         Неочаквано ранното ни пристигане в Париж отвори належащия въпрос - къде и как щяхме да прекараме нощта? Към момента нямахме особено точен отговор...Глупости! Нямахме никаква представа...



Изходи на Варна


 Както и в Бургас,така и около Варна стопът е лесен,бърз и приятен. Трафикът е сериозен,а хората отворени към стопаджии,тъй че не очаквам да имате затруднения с хващането на кола тук.

Изход за Велико Търново,София,Шумен.

Нужно е да хванете автобус 409,чийто маршрут,обслужва линията Златни Пясъци-Аксаково,преминавайки през Севастопол,Делфинариума,Евксиновград и т.н. мисля,че ще е най-удобно,ако го хванете от спирката в центъра на града,в близост до Катедралата.


Спирката на автобус 409 в посока Аксаково/ летището/ ,която ви е нужна.

Слизате на летище Варна. Ако се колебаете дали ще го откриете попитайте шофьора за спирката. Възможно е  там да ви проверят за документи. Ще се наложи да повървите около 5 минути за да стигнете до магистралата,но след това пътят е ваш! Ако попаднете на симпатичен и готин шофьор,бихте могли да го помилите да ви свали още преди да свие към летишето и така ще си спестите определено време,но разбираемо това рядко се случва.

Изход за Бургас,Обзор,Слънчев бряг

           Качете се на автобус НОМЕР 2,която може да хванете от спирката му зад Катедралата. Маршрутът му е Централна поща - Зора. Трябва да слезете след на спирката,която е след моста. Имайте предвид,че автобусът ще спре само,ако сигнализирате на шофьора или контрольора! Кажете му навреме,че искате да слезете там. След спирката отивате отново на магистралата и започвате стопирането Има достатъчно място,където колите да отбият. 


Изход за Камен бряг,Каварна,Румъния

Нужно е да използвате автобус 409,който,както вече споменахме може да откриете на спирката близо до Катедралата/ вижте картата по-горе/. Трябва да слезете на спирката след ж.к. Бриз. Автобусът пътува в посока Златни Пясъци по бул. Княз Борис. Наблизо има бензиностанция Шел. Можете да стопирате тук.

Изходи на Бургас

              След като в предната статия,подробно разказах как можете да откриете изходите на София, с помощта на градския транспорт в следващите редове ще представим подобен подробен разказ за Бургас. Градът е особено натоварен през летните сезони,а стопаджийството има дълбоки корени и традиции по Черноморието. Бързия и лесен стоп е отличителна черта. най-вероятно няма да ви се наложи да чакате повече от 5 до 10 минути.

              Цената на билетчето и тук,както в София е 1 лев,но може да е и 1.10 според зависи.

    Изход за София,Пловдив,Стара Загора и т.н.

              В случай,че желаете да пътувате именно в тази посока най-удобно ще е да се качите на автобус 12 или 12 А. Двете карти по-долу показват маршрутът на двата автобуса из целия град.


Линията на автобус 12 


Линията на Автобус 12 А.

              Качвайки се на един от двата автобуса трябва да слезете веднага след като преминете второто кръгово кръстовище между улиците Транспорта,Стефан Станболов и проф. Яким Якимов. За ваше улеснение,гледайки за търговския център Метро,който ще видите. Имате два варианта- или да стопирате на бензиностанцията OMV или на мястото,където по-малкият път се влива в главното шосе на бензиностанция Лукойл.



Детайлна карта на мястото,където можете да стопирате.

Изход за Варна,Поморие,Несебър,Обзор и т.н.

              За радост двата изхода са доста близо един до друг,тъй че съвсем спокойно бихте могли да го изминете пеша. Това,което трябва да направите е да тръгнете по бул. Транспортна и да повървите около 800 метра. Ще стигнете кръгово движение,където има бензиностанция Лукойл. Веднага след нея има добро място за стопиране.


Пътят ви по картата.

Изход за Созопол,Ахтопол,Южно Черноморие и т.н.

              В случая най-добре използвайте автобус 211 или маршрутка номер 1. И двете пътуват в посока кв. Меден рудник. Ще се движите по улица Индустриална и Чаталджа и трябва да слезете след кръстовището с Тодор Александров . Най-добре попитайте шофьора на автобуса,който ще ви каже къде да слезете. Около 200 метра по-надолу по булеварда има бензиностанция на Лукойл,която може да ви бъде изключително полезна при нощен стоп,тъй като има осветление и място за отбиване. Препоръчвам ви да търсите директен стоп до мястото,където искате да отидете,освен,в случаите,когато сте се запътили към Царево или Ахтопол.








        

петък, 15 юни 2012 г.

Избрани фотографии













Баварски дни и нощи.

         
           Прекарахме следващите 2 дни в баварската столица. Не сме скучали или чудили какво да правим нито за секунда. Вярвам,че бързо ще се почувствате уютно и приятно в града. Едно от местата,които попадаха в главата задължителни за посещение в Мюнхен беше Зоологическата градина. Признавам си,че,както не понасям циркове,използващи животни,така и не съм и особено голям почитател на зоопарковете. Причините са прости - и в двата случая,използваме животните единствено и само за забавление,опитвайки да покрием елементарните си страсти с благородни намерения и загриженост към тях. Не твърдя,че няма случаи,в които за някое животно не е по-добре да бъде в зоологическа градина,отколкото в дивата природа,но нека бъдем искрени,какъв процент от посетителите отиват в градината именно с тази идея в главата.
           Относно циркове,дори си мисля,че е напълно излишно да представям доказателства защо ги смятам за гнусни и грозни. Не мога да открия нищо красиво в животно,което след години усърдна работа/която по никакъв начин не е заложена в природата му/ и жестоки побои,докато се 'прекърши',успява да прави разни номера за забавление на все още живия неандерталец у нас. Тигърът е красив,когато се движи,тичайки и преследвайки плячката си. Изключителен е,когато ловува. Незабравим,когато дебне. Не съм способен да нарека 'забавление' ситуация,която поразява цялото достолепие,величественост и мощ,превръщайки едно гордо животно в плюшена играчка,подскачаща между обръчи,стояща на два крака или 'бореща' се със своя възпитател. Искрено ще празнувам деня,в който цирковете ,работещи с животни бъдат забранени. Не съществуват практиките,в които масово животинските циркове се опитват да убедят обществото. Едно животно не може да бъде научено на подобни номера,чрез любов,грижи или захарче. Единственият начин е лишения,изтезания и болка.



Все някога ще се случи. Надявам се скоро!

           Във връзка със зоологическите градини. Трябва да съществуват единствено и само тези,които могат да осигурят на животните нужните условия. И нямам предвид,спрямо икономическото състояние,бюджета,субсидията или каквото и да било друго. Ако е нужно в по-малки държави като България ще има една зоологическа градина,но тя да е перфектна,съумявайки да постигне баланс между хората и животните. Напълно съм сигурен,че хората,които работят в зоопарковете,вършат работата си с мисълта да подобрят живота и условията на животните и по- никакъв начин не обвинявам тях,но подобни центрове не бива,а и не могат да се крепят единствено на мускули,ентусиазъм и любов от страна на служителите. Следва логичният въпрос защо,имайки предвид тази ми непоносимост,толкова силно исках да отида в Мюнхенската зоологическа градина. Защото е изключителна и спокойно може да бъде пример как зоопарк може да не означава единствено мъчение и живот в тесни клетки и решетки. Нарича се Tierpark Hellabrunn и практически се намира в истински парк,който в някои части буквално си се превръща в горичка. Размерът и е около 36 акра като вероятно 95% от тях са зеленина,рекички,дървета,трева и т.н. Постигнато е невероятно равновесие между животни,безопасност и посетители. Практически няма клетки,а сигурността е постигната,чрез разстояние. За първи път усещам спокойствие в зоопарк,а не яд,гняв или тъга.


Карта на TierPark Hellabrunn

           Цената на билета е 13 евро,а ако сте гражданин на Европейския съюз ще ви струва 7 евро. Не се колебайте в никакъв случай. Препоръчвам ви да отиде възможно най-рано,тъй като около 12 започва все по-сериозен приток на туристи,тъй като градината е в края на града,а пък повече скъпи хотели са в центъра и на групите е нужно малко повечко време,докато се организират и стигнат до нея. Вторият ми съвет е да стигнете и влезете не от главния вход,а от втория такъв. Както в София,така и в Мюнхен зоологическата градина има два входа. В случай,че решите да се пробвате през централния вход си пригответе поне 30-40 минути чакане,а в събота и особено неделя вероятно 2 пъти повече. Причината е,че основният вход е изключително близо до пътя,има много паркоместа и е удобен за туристи,хора с коли и автобуси. Другият вход изисква около 20 минути ходене,които ще са прекрасни,тъй като практически се явява разходка из свежият,зелен и отдалечен от градския шум парк. Колкото и абсурдно да ви звучи,именно тези двайсетина минути,изминати с крачкомобила отказват мнозина и те предпочитат да висят много повече,премествайки единствено тежестта си от единия на другия крак.
         Прекарахме няколко часа там,стигайки до всеки край и кътче.  Иска ми се повече подобни места да заприличват на тази градина.
        До края на деня продължихме да се движим из различни краища на града. Разходихме се до центъра на BMW.


BMW FIERZYLINDER

           Сградата е забележителна и няма аналог в света. Изобразява четирицилиндровия символа на марката.Напълно завършена е 1972,а официално открита като дом на баварската автомобилна гордост на следващата година. Висока е 101 метра,но е е толкова внушителна и впечатляваща с разбера си,колкото с уникалната си архитектура,за което между другото,е отговорен не немец,а австриецът Карл Шванцер,роден във Виена. За съжаление почива млад,на 57 години,само 2 след като е видял творението на живота си завършено.
   Близо до небостъргачът се намира и Олимпийският стадион
           Като огромен футболен фен,нямаше как да пропусна да посетя и стадионът домакин на финала на Шампионската Лига през сезон 2011/2012 - Алианц Арена. Именно домът на Байерн Мюнхен щеше да се окаже сцена за сериозна драма в баварските редици след по-малко от година във финала срещу Челси,но до този миг все още имаше много време.


Алианц Арена. Външната конструкция на стадиона свети в три различни цвята,според това дали в момента играе Байерн,вечният враг Мюнехн 1860 или националният отбор на Германия...


           За съжаление имахме само около 15-ина минутки да разгледаме това прекрасно съоръжение,тъй като отново/ за кой ли път =) / се налагаше да се възползваме от услугите на последната мотриса на метрото. Беше важно да стигнем навреме,имайки предвид,че се намирахме буквално на другия край на града,от мястото,където се намираше къмпинга. Гонихме последното влакче за да направим връзката с последния автобус. Шокиращо и невероятно,но успяхме да хванем и двете. Независимо от сравнително краткия ни престой,удоволствието от ' срещата ни с Алианц Арена' беше изключително.

           Ако желаете да се докоснете до по-нетипичен дух за баварската столица и до почуствате частица от прикрития авангард на града,то непременно попитай,потърсете и открийте Тумблингерщтрасе / Тumblingerstrasse / До нея най-лесно ще стигнете слизайки с метрото на PociStrasse и в последствие,поемайки по Rupperstrasse.


    Тумблингерщтрасе е улица,предназначена да бъде сцена за изява на графити артисти,улични художници и анонимни творци. Вървейки по нея може да откриете невероятно творения.


           Не знам дали единствено поради факта,че съществува подобно място или има и допълнителни причини,но почти никъде в града,освен именно на тази улица,не забелязахме да има графити или рисунки по сградите.


           Нито полицията,нито властите закачват художниците или им се бъркат какво,как и по какъв начин да изобразяват. Улицата си има собствени правила в тази насока. Творение,което е грозно,недостатъчно ценно или невзрачно бързо осъмва дадена сутрин 'преобоядисано'.


           Планувайте добре времето си,защото тази улица с всички свои послания,творения и страхотни идеи е способна да отмъкне безброй часове от престоя ви Мюнхен.

 

           Дните,които прекарахме в Мюнхен бяха страхотни,но се налагаше да се ориентираме към продължаване на пътешествието ни. За радост дъждовете ни бяха пощадили и през цялото време,през което бяхме в града не валя,което позволи и на някои от дрехите,и на спалните чували да изсъхнат на 100%.
           Спряхме в един-два магазина да купим няколко неща от,които имахме нужда,включително бурканче Nutella,на което не можах да устоя,колкото и неразумна покупка да е,имайки предвид,че тежи близо килограм със самото бурканче.
           Около 10 часа на другата сутрин бяхме в края на града,отправяйки се към изхода на Мюнхен...