петък, 15 юни 2012 г.

Баварски дни и нощи.

         
           Прекарахме следващите 2 дни в баварската столица. Не сме скучали или чудили какво да правим нито за секунда. Вярвам,че бързо ще се почувствате уютно и приятно в града. Едно от местата,които попадаха в главата задължителни за посещение в Мюнхен беше Зоологическата градина. Признавам си,че,както не понасям циркове,използващи животни,така и не съм и особено голям почитател на зоопарковете. Причините са прости - и в двата случая,използваме животните единствено и само за забавление,опитвайки да покрием елементарните си страсти с благородни намерения и загриженост към тях. Не твърдя,че няма случаи,в които за някое животно не е по-добре да бъде в зоологическа градина,отколкото в дивата природа,но нека бъдем искрени,какъв процент от посетителите отиват в градината именно с тази идея в главата.
           Относно циркове,дори си мисля,че е напълно излишно да представям доказателства защо ги смятам за гнусни и грозни. Не мога да открия нищо красиво в животно,което след години усърдна работа/която по никакъв начин не е заложена в природата му/ и жестоки побои,докато се 'прекърши',успява да прави разни номера за забавление на все още живия неандерталец у нас. Тигърът е красив,когато се движи,тичайки и преследвайки плячката си. Изключителен е,когато ловува. Незабравим,когато дебне. Не съм способен да нарека 'забавление' ситуация,която поразява цялото достолепие,величественост и мощ,превръщайки едно гордо животно в плюшена играчка,подскачаща между обръчи,стояща на два крака или 'бореща' се със своя възпитател. Искрено ще празнувам деня,в който цирковете ,работещи с животни бъдат забранени. Не съществуват практиките,в които масово животинските циркове се опитват да убедят обществото. Едно животно не може да бъде научено на подобни номера,чрез любов,грижи или захарче. Единственият начин е лишения,изтезания и болка.



Все някога ще се случи. Надявам се скоро!

           Във връзка със зоологическите градини. Трябва да съществуват единствено и само тези,които могат да осигурят на животните нужните условия. И нямам предвид,спрямо икономическото състояние,бюджета,субсидията или каквото и да било друго. Ако е нужно в по-малки държави като България ще има една зоологическа градина,но тя да е перфектна,съумявайки да постигне баланс между хората и животните. Напълно съм сигурен,че хората,които работят в зоопарковете,вършат работата си с мисълта да подобрят живота и условията на животните и по- никакъв начин не обвинявам тях,но подобни центрове не бива,а и не могат да се крепят единствено на мускули,ентусиазъм и любов от страна на служителите. Следва логичният въпрос защо,имайки предвид тази ми непоносимост,толкова силно исках да отида в Мюнхенската зоологическа градина. Защото е изключителна и спокойно може да бъде пример как зоопарк може да не означава единствено мъчение и живот в тесни клетки и решетки. Нарича се Tierpark Hellabrunn и практически се намира в истински парк,който в някои части буквално си се превръща в горичка. Размерът и е около 36 акра като вероятно 95% от тях са зеленина,рекички,дървета,трева и т.н. Постигнато е невероятно равновесие между животни,безопасност и посетители. Практически няма клетки,а сигурността е постигната,чрез разстояние. За първи път усещам спокойствие в зоопарк,а не яд,гняв или тъга.


Карта на TierPark Hellabrunn

           Цената на билета е 13 евро,а ако сте гражданин на Европейския съюз ще ви струва 7 евро. Не се колебайте в никакъв случай. Препоръчвам ви да отиде възможно най-рано,тъй като около 12 започва все по-сериозен приток на туристи,тъй като градината е в края на града,а пък повече скъпи хотели са в центъра и на групите е нужно малко повечко време,докато се организират и стигнат до нея. Вторият ми съвет е да стигнете и влезете не от главния вход,а от втория такъв. Както в София,така и в Мюнхен зоологическата градина има два входа. В случай,че решите да се пробвате през централния вход си пригответе поне 30-40 минути чакане,а в събота и особено неделя вероятно 2 пъти повече. Причината е,че основният вход е изключително близо до пътя,има много паркоместа и е удобен за туристи,хора с коли и автобуси. Другият вход изисква около 20 минути ходене,които ще са прекрасни,тъй като практически се явява разходка из свежият,зелен и отдалечен от градския шум парк. Колкото и абсурдно да ви звучи,именно тези двайсетина минути,изминати с крачкомобила отказват мнозина и те предпочитат да висят много повече,премествайки единствено тежестта си от единия на другия крак.
         Прекарахме няколко часа там,стигайки до всеки край и кътче.  Иска ми се повече подобни места да заприличват на тази градина.
        До края на деня продължихме да се движим из различни краища на града. Разходихме се до центъра на BMW.


BMW FIERZYLINDER

           Сградата е забележителна и няма аналог в света. Изобразява четирицилиндровия символа на марката.Напълно завършена е 1972,а официално открита като дом на баварската автомобилна гордост на следващата година. Висока е 101 метра,но е е толкова внушителна и впечатляваща с разбера си,колкото с уникалната си архитектура,за което между другото,е отговорен не немец,а австриецът Карл Шванцер,роден във Виена. За съжаление почива млад,на 57 години,само 2 след като е видял творението на живота си завършено.
   Близо до небостъргачът се намира и Олимпийският стадион
           Като огромен футболен фен,нямаше как да пропусна да посетя и стадионът домакин на финала на Шампионската Лига през сезон 2011/2012 - Алианц Арена. Именно домът на Байерн Мюнхен щеше да се окаже сцена за сериозна драма в баварските редици след по-малко от година във финала срещу Челси,но до този миг все още имаше много време.


Алианц Арена. Външната конструкция на стадиона свети в три различни цвята,според това дали в момента играе Байерн,вечният враг Мюнехн 1860 или националният отбор на Германия...


           За съжаление имахме само около 15-ина минутки да разгледаме това прекрасно съоръжение,тъй като отново/ за кой ли път =) / се налагаше да се възползваме от услугите на последната мотриса на метрото. Беше важно да стигнем навреме,имайки предвид,че се намирахме буквално на другия край на града,от мястото,където се намираше къмпинга. Гонихме последното влакче за да направим връзката с последния автобус. Шокиращо и невероятно,но успяхме да хванем и двете. Независимо от сравнително краткия ни престой,удоволствието от ' срещата ни с Алианц Арена' беше изключително.

           Ако желаете да се докоснете до по-нетипичен дух за баварската столица и до почуствате частица от прикрития авангард на града,то непременно попитай,потърсете и открийте Тумблингерщтрасе / Тumblingerstrasse / До нея най-лесно ще стигнете слизайки с метрото на PociStrasse и в последствие,поемайки по Rupperstrasse.


    Тумблингерщтрасе е улица,предназначена да бъде сцена за изява на графити артисти,улични художници и анонимни творци. Вървейки по нея може да откриете невероятно творения.


           Не знам дали единствено поради факта,че съществува подобно място или има и допълнителни причини,но почти никъде в града,освен именно на тази улица,не забелязахме да има графити или рисунки по сградите.


           Нито полицията,нито властите закачват художниците или им се бъркат какво,как и по какъв начин да изобразяват. Улицата си има собствени правила в тази насока. Творение,което е грозно,недостатъчно ценно или невзрачно бързо осъмва дадена сутрин 'преобоядисано'.


           Планувайте добре времето си,защото тази улица с всички свои послания,творения и страхотни идеи е способна да отмъкне безброй часове от престоя ви Мюнхен.

 

           Дните,които прекарахме в Мюнхен бяха страхотни,но се налагаше да се ориентираме към продължаване на пътешествието ни. За радост дъждовете ни бяха пощадили и през цялото време,през което бяхме в града не валя,което позволи и на някои от дрехите,и на спалните чували да изсъхнат на 100%.
           Спряхме в един-два магазина да купим няколко неща от,които имахме нужда,включително бурканче Nutella,на което не можах да устоя,колкото и неразумна покупка да е,имайки предвид,че тежи близо килограм със самото бурканче.
           Около 10 часа на другата сутрин бяхме в края на града,отправяйки се към изхода на Мюнхен...


0 коментара:

Публикуване на коментар