Първият половин час от стопирането мина доста добре,макар да не се качихме. Имаше потенциал,което не е никак малко : D... Заговорихме се с доста хора,но поне една или друга причина не тръгнахме с тях. Имаше страшно много симпатични хорица,но някои бяха за Испания,Южна Франция или Швейцария,което за съжаление не съвпадаше с нашите планове. Няколко човека,които ни отвърнаха с усмивка и желание пътуваха за Любляна или друга част на Словения,но не и към Австрия. Хубавото беше,че съвсем скоро щеше да се появи човекът,с който щяхме да стигнем до Залцбург,макар нито той,нито ние да знаехме все още това.
След 45 минути на една от колонките спря кола с австрийска регистрация S,т.е.
независимо дали в момента се беше насочил към Залцбург,то поне без съмнение беше от там. Добро начало. Вики отиде към колата,а аз останах на 10-ина метра. Почудих се какво точно се случва,тъй като в повечето случаи разговорите с шофьорите бяха около 20-ина секунди до минута,в които се разбираше дали човекът би качил стопаджии, харесал ли ни е,има ли място в колата и дали целите ни по пътя съвпадат. Минаха 2-3 пъти,през които очевидно се случваше сериозен разговор,придружен от не малко жестове и опити за обяснение с ръце,гримаси,физиономии и всички възможно спомагащи методи. Вики ми махна и аз се приближих. Това,което в общи линии и усилия успяхме да уточним е,че 40-50-годишният мъж пътува за Залцбург,но не говори нито английски,нито френски,нито испански или италиански,а единствено Deutsche и е съгласен да ни вземе,но може би щеше да се наложи раниците ни да не са в багажника,а да ги държим в нас,докато пътуваме...Естествено това не беше проблем,тъй че се съгласихме и усмихнати,смятахме след колко време би трябвало да сме в Залцбург.
Първите 5-6 минути бяха неловки. Очевидно човекът беше доста разговорлив,както и ние,но езиковата бариера доста спъваше,всякакви опити за ясна комуникация. Постоянно изникваше онова отвратително усещане,когато искаш да говориш,говориш,обсъждащ и питаш,но незнаейки езика се налага да седиш мълчалив и гузен. Постепенно обаче думите потръгнаха,а на третото-четвъртото изречение вече беше ясно,че няма да има никакви проблеми с говоренето следващите часове. Е,не защото аз бях научил немски или той някой от гореизброените езици,а просто поради факта,че след като той се опита да познае какви сме и не успя/ опитите бяха поляци,чехи,словаци,хървати гърци и украинци/,казвайки му,че сме от България ,той веднага избухна с факта,че е сърбин. Оказа се,че е от 20-ина години работи в Залцбург,има österreichischen Pass ,но всяко лято и за някои празници се прибира в родния Нови Сад за да се види с някои стари приятели,да почувства от миналото си и да поомекоти носталгията.
Беше изключително отворен човек с интереси в хиляди области с хиляди разклонения и още десетки подтакива. Беше любопитен кои сме,каква е нашата история,какво учим,къде отивам,накъде сме се запътили като в същото време разказваше и за синовете си,тяхната съдба,идеали,цели и мечти.
Хобито му бяха растенията. Беше като хобитите,обожаваше всеки живот,раждащ се от пръстта. Разказа ни за огромната си градина в Нови Сад с череши,ябълки,диви ягоди и сигурно милион цветя. Споменавайки ягодите и черешите жадно преглътнах ясно представяйки си ги- свежи и изкушаващи. Е,при нас беше към 35 градуса....
Тиха идилия в Словенско
По някаква странна,изгубила се отдавна и безвъзвратно в съзнанието ми нишка,разговорът стигна до темата за състоянието на Сърбия,Косово,Черна Гора и миналото на Югославия. Той първият,но не и последният сърбин,босненец или хърватин,който ясно заявяваше,че изпитва носталгия по Югославия. Беше живял достатъчно и във федерацията и след разпада й. Беше наблюдавал отблизо процесите и несъмнено изборът му би се спрял върху времената преди войната. Чудеше се изобщо кому е било нужно да се случат всички абсурдни събития в Западните балкани през 90-те години... Защо? Чии интереси бяха защитени и съхранени с цената на хиляди животи и разбити семейства. Не съм сигурен дали и той самият не беше загубил близък,роднина или приятел в конфликта,тъй не говореше просто с неодобрение или възмущение,а се чувстваше нюанс на болка,озлобление и омерзение. За него Черна Гора и Косово винаги щяха да си останат част от Сърбия,независимо мнението на географите,политиците или еди-кой си съюз. Говореше за тях като за някое непослушно дете,което ще поскита,поразходи,поиграе,пък накрая пак ще се върне вкъщи с извинение на уста и желание за вкусна вечеря.
Заедно с Австрия може би най-красивите страни за транзитно пътуване.
Несравнимо с блатата,полетата и мочурищата в Унгария.
Битката за Косово отдавна е тотално загубена,но на самите сърби име трудно да го преглътнат. Вместо да се борят за тази кауза пердута е нужно да открият своите политически цели и сигурни партньори - Ес или Русия,но надали това лъкатушене между Изтока и Запада ще даде добър резултат в дългосрочен план,докато албанските семейства имат по 5-6-7 деца,а сръбските 1,максимум две. Мисълта,че Сърбия няма как да граничи само със себе си,каквато е мечтата на Белград от 10 века насам няма да доведе до много успехи нито по отношение на Косово,нито по линията,на която и да е друга битка,а такива несъмнено ще предстоят и ще бъдем от изключителна важност за Сърбия- сепаратизмът във Войводина набира скорост,а същевременно етнически сърбите отстъпват в Босна.
Замисленият мъж,в чиято кола пътувахме предпочиташе да не се вглежда толкова дълбока в тези нелицеприятни хоризонти и романтично се надяваше,че добрите стари югославянски времена ще се върнат. Не искаше Европейски съюз или Шенген за родината си,а мечтаеше държавата да няма нужда бъде,в какъвто и да е съюз.
Разговаряхме за България,за спомените му от Черноморието,Витоша и Мусала. Разпитваше ни за живота,стандартна,промените след 2007 г.-съществени ли са,видими ли са или политически ПиАр и високопарни клиширани слова за европейския път,съпричастност и обща съдба...
Приказно
Времето минаваше без да го усещаме,а часът поглеждах само,когато отбивахме да спрем за да се поразходи,тъй като се оказа,че има малък проблем с колената и на около час беше хубаво да отпуска парата за 5-6 минути. След 3-4 подобни спирания наближавахме Залзбург,макар че разговорът ни спокойно можеше да продължи още поне веднъж същото разстояние.
Just Селце
Сърбинът се оказа запален скиор и ни показваше местата,където се провеждат различните световни купи по ски. Е,към момент не изглеждаха като готови за спускане,но пък си оставаха невъобразимо красиви. Като цяло Австрия е една страхотна откъм гледки,ландшафт и изгледи страна,но колкото и тривиално да звучи носи едно постоянно усещане за лееека скука и еднообразие,което ако сте малко по-имплусивен или енергичен човек в някой момент вероятно ще ви поизнерви....но докато настъпи този момент очите ви ще са видели магически места,фермички,планини и езерца...
Слязохме в източния край на града,където за радост открихме спирка на градския транспорт,която щеше да ни отведе до центъра на Залцбург. Стрелката на часовника се беше затичала към 16 часа,а живакът на термометъра направо гонеше 39 градуса,ако можехме да имаме доверие на уличното апаратче.
Залцбург и реката Залцах,около която е построен
Разстоянието между Залцбург и Мюнхен е само около 150 километра,които бихме могли да вземем доста бързо,тъй че спокойно можеше да останем в Австрия 3-4 часа. За около 20-ина минути стигнахме централната част на града с автобус. Билетите за градския транспорт,както и всъщност всичко останало, са доста скъпи - евро за еднократно пътуване,без значение продължителността. Ако ти се наложи да вземеш 2 или 3 пъти различни линии,както в нашия случай си се образува цифри. 24 или 28 евро за 3 часа само от градският транспорт =)
Самият град има някои приятни,красиви и любопитни места,но честно казано не успях да разбера защо се е превърнал в такъв еталон на европейски туризъм,какъвто е днес. Изненадаха ме някои неуредици,като каручко-каляските,които разхождат туристите из града и главно по течението на реката. Готини са,но очевидно общината не е задължила собствениците да поставят на конете ''предпазители'' от преработено от стомаха сено,тъй като доста често се забелязваше как някой Пегас горд,самодоволен и облекчен оставяше стабилни следи по улицата,които вероятно му служеха за знаци,които да следва,търсейки пътя към дома.
.
За съжаление пространството,което е отделено за разходки по алеята до Залцах е едно и също,както за пешеходци,така и за колела и постоянно се налага хората да се блъска,опитвайки да избегнат съответно пешеходците или колелата.
Естествено в доста аспекти градът е подреден,на моменти дори твърде. Постоянно се срещат китни градинки, с добре оформени цветни храсти,цветя и перфектно окосена тревичка.
Сградите са забележителни,главно поради факта,че са изключително стари /17-16-15,дори 14 век/ и с една отдавна вече забравена архитектура. Мен лично ме подразни,че в 90% от този тип паметници на културата и архитектурата са отдали първите си етажи на MaxMara,Adidas,Nike,Apple,Boss и всякакви други световноизвестни марки и корпорации. Има няколко улици,в които напливът от хора е ужасяващо голям,а табелите скриват очарованието.
Почти не е останала сграда,която да е запазила ниските си етажи от корпоративната експанзия.
Независимо от усещането за стил и класа,в някои отношения и опитите за модернизиране на града с улични артисти,музикалните фестивали в паркчето и нови вериги и магазина,аз лично така и не успях да се почувствам уютно и на място. Вярвам,че ако Моцарт не се беше родил именно в Залцбург славата на града далеч нямаше и да се доближава до тази,която е придобил през последните 2 века.
Западната страна на града
Ако посещавате Залцбург задължително имайте предвид,че ако се окажете там в неделя,шансът да откриете кой знае колко отворени магазини не е особено голям. На нас ни се наложи да обикаляме буквално 25 минути в централната част за да открие място,в което да можем да си купим бутилка вода... Определено австрийците са нация,която сериозно държи на свободното си време и запазва отколешните западноевропейски традиции неделя да е свободен ден. Също много важно е ,особено,ако сте предприели по-интересен и вълнуващ начин на пътуване като нашия,да знаете,че в Австрия бензиностанциите работят до 22.00 часа,а единственото изключение са тези на аутобаните,които са денонощни. Всички останали приключват два часа преди полунощ.
Поредната математически изчислена градинка =)
Независимо,че постоянното население на градчето е малко,огромните маси туристи,които се изсипват създават усещането,че Залцбург се задушава и смачква. Към 20 часа решихме да намалим поне малко тежестта,която изпитваше и взехме автобус,който ни отведе до спирката на друг,който вече щеше да ни помогне в откриването на добро място за стопиране в края на града в западна посока.
В случай,че и вие сте стопаджии и се окажете в Залцбург,имайте предвид,че мястото,откъдето може да се пробвате за кола в посока Мюнхен или Вилах не е никак гостоприемно. Пространството е страшно малко и е почти невъзможно някой да спре,особено имайки предвид,че светофарът преди кръстовището работи с пешеходен бутон. Това означава,че поддържа зелена светлина,докато не бъде натиснато копчето от някой пешеходец. Такива минават рядко и логично потокът бързодвижещи се коли,отправили се към магистралата е сериозен,което чувствително намалява шансовете. От време на време може да натискате бутона,което да позадържи колите,докато стопирате,но не ви съветвам да го правите особено често,имайки предвид,че си личи,че мястото рядко се използва от пешеходци и ще направи бързо впечатление на шофьорите,че се случва нещо доста необичайно.
Питахме няколко човека за по-добро място,където да ни се усмихне късмета,но за съжаление говореха единствено немски и не успяха да ни обяснят,независимо,че 2-3 истински се постараха.
Най-добрият вариант,на който може да се спрете е да повървите 50-ина метра под аутобана,където има пешеходен подлез. Ако се качите по стълбите ще излезете върху ръкава,водещ към магистралата за Мюнхен. Точно на това място е невъзможно някой да спре,тъй че ще се наложи да се качите малко по-нагоре по улицата,влизайки отново в града. Става дума за не повече от 100 метра. там се намира бензиностанция OMV,която не се слави с особено впечатляващ трафик,но има постоянно по 1-2 коли,които зареждат там. Заговорете се с хората и без особени затруднения ще срещнете някой,който с удоволствие ще ви хвърли до първата бензиностанция на аутобана. Хубавото на ситуацията,че веднага след нея има детелина и човекът,който стигне до нея бързо ще се прибере в града. Качите ли се веднъж отново на магистралата нещата стават далеч по-лесни.
В нашият случай се наложи да откриваме всички тези истини за Залцбург чрез опита си на момента,но се надявам да не се налага и на вас този емпиричен експеримент (= Изгубихме около два часа,докато налучкаме правилната поредица от решения,но за радост всичко се нареди. Две момчета ни предложиха да ни качат на магистралата до първата бензиностанция към Германия. Заговорихме се на английски,но след 2-3 минути,когато казаха нещо по между си,разбрах че са сърби и директно минахме на ''балкански язик''... Жалко,че успяхме да си разменим само по няколко изречения,заради краткото пътуване.
Свалиха ни на бензиностанция Shell,която не беше на повече от 5-6 километра от мястото,където се намирахме до преди малко... Е,вече беше станало близо 11 вечерта,но все още вярвахме,че имаме реален шанс да стигнем Мюнхен същата вечер... Имахме такива надежди,но страховитата буря,която затряска след 15-ина минути не ни вдъхна много оптимизъм. Въпреки това скоро щяхме да бъдем в Deutschland,независимо,че още не го знаехме...
Пороят и гръмотевиците продължаваха.
0 коментара:
Публикуване на коментар