Шоколадовият път към Загреб

            Нощта мина сравнително спокойно,изключвайки явно леко нервният сън на Вики,която към 3 и половина ме събуди с ексклузивната новина,че ''кучетата идват''  и после заспа без последващ анализа на ситуацията. Отворих палатка,огледах се и след като изключително строгата ми проверка установи тотална липса на кучета,вълци,мечки,птеродактили и други диви зверове отново се мушнах в палатка. Към 5 станахме,събрахме палатка,закусихме набързо и тръгнахме към границата за нови опити да й се отскубнем. Трафикът все още беше слаб и все още предимно арабски,тъй че прекарахме следващия час и малко в неравномерни стопирания с учтиво казано  променлив успех,а директно в 100-процентова липса на спиращи коли. Към 7 без 15 на около 30-ина метра спря червеникав тир с турска регистрация и ни помаха. Разходих се до него с идеята да е поредната ситуация,в която обяснявам,че сме двама с големи раници и ще изчакаме някоя кола. Заговорих се с човека,доколкото бе възможно,имайки предвид,че говореше единствено турски,малко немски и някоя и друга международна дума. Зарадва ни си искрено,разбирайки че сме българи... Така известното ''комшу,комшу'' веднага влезе в употреба и решихме,че не само,че е напълно нормален,но и страшно симпатичен,а и кой знае кога пак ще се качим на тир. В самата кабинка беше страшно чисто и подредено. Обясни ни,че има строго определен график на почивки,спирания и т.н. Пътуваше за Холандия,а товарът му беше шоколад,което засили доверието ми в него... Така де,човек,който работи нещо свързано с шоколад няма как да не е симпатичен! Разбрахме,че има ''цвай кинда'' и,че след 8 часа трябва да ''шляфен,шляфен'',а след около 2 ''мажджаре,маджаре''. Показани ни кумовете си,които бяха българи и работеха в Метро. Беше адски забавно,че имахме толкова малко думи,с които можем да боравим,пък си се разбирахме напълно. Изглеждаше доста ядосан от факта,че полицията в България често му иска/а и на колегите му/ подкупи за да не му направят проверки и да го забавят. Той лично си беше отделил някаква сума при всяко свое преминаване оттук. Беше забелязал,че в България e ''фул циган'',които'' найн арбайт,найн''. Явно не само оттук са му впечатленията тъй като и в Истанбул било viele циган булгаришен,които арбайт ''цапцарос,цапцарос''... Интересно беше как човек,който като цяло е отбелязал повече негативни и неприятни страни от България-корупцията,кражбите,аутобаните и т..н. беше запазил същевременно толкова позитивно и отворено отношение към хората и страната. Други имаха нужда от далеч по-малко доказателства за да не ни долюбват.

            След някой и друг час отби и паркира тира в една бензиностанция,което си беше адски красиво. Толкова много движения и маневри се изискваха за да паркира това огромно чудовище по перфектния начин,че приличаше на съсредоточен еквилибрист,който просто борави с маааааалко по-голям инструмент.

            Със страхотно старание си извади доматки,краставици,патладжани,зелени и червени чушки,сирене и някакъв вид средноголяма риба,която си изпържи в газовото котлонче. Миреше адски вкусно. Предложи ни и на нас,но ние вече бяхме хапнали,а и аз току-що бяха отскочил да си купя сандвич от бензиностанция. Неговата храна,изглеждаше далеч по-вкусна от сандвича ми. За кратко дори като че ли се пообиди от факта,че не споделихме обяда му,но бързо се разведри и с усмивка на уста започна да ни показва кое е от Турция и кое е булгариен... Оказа се,че почти всички зеленчуци,а и десертът му-диня бяха купени от България. Хапнахме за половин час,след което той старателно си изми съдовете,ножовете и вилиците,които беше използвал. Подреди си всичко в хладилничето и след кратка почивка тръгнахме отново. След около час и половина щяхме да сме в Загреб. Беше доста приятно пътуване,но общо взето бих използвал тировете само в краен случай,главно поради факта,че се движат страшно бавно спрямо останалите коли. Горе-долу ще вземете разстоянието два пъти по-бавно,отколкото с кола :/ Мит е,че няма да ви качат,ако сте двама...Дори напротив.

            Стигнахме входът на града,стиснахме си ръцете за чао и с усмивка той ни изпрати с фиел глюк и продължи по Пътя на шоколада към Ротердам. Ние съответно тръгнахме към къмпинга,където бяхме решили да останем в Загреб. Той се намира точно до магистрала и е практически от двете и страни като лесно може да се мине от другата страна,понеже има изграден надлез над аутобана. Къмпингът се казва Плитвице /също така е и мотел/ и е на няколко километра от центъра на града. Има доста удобна връзка на градския транспорт,а и системата на билечета е такава,че едно важи и за автобус,и за трамвай в рамките на час и половина. Практика,която ни устройваше перфектно,имайки предвид,че точно така беше ситуацията.

Цената беше 18 евро за двама души и място за палатка. Може да си доплатите за контакт. Душът с гореща вода се включва в цената без да има ограничение за времето,което използваш.

Самият къмпинг се намира в едно китно и тихо паркче и е един от най-идеалните варианти,който може да откриете- близо до магистралата,лесно се стига до града,има интернет с настолен компютър,красиво е и хората са адски готини. Жената на рецепцията  ни се зарадва,виждайки в паспортите,че сме българи и ни заразказва как преди 20-ина години в покорила Рила и е взела Ком-Емине.

Избрахме си местенце за палатка,опънахме я и тръгнахме към спирката на автобуса. За да стигнете до нея трябва да минете през главната улица на селцето Лучко,което в момента се води краен квартал/вилна зона  на Загреб. През цялото време си го наричах Лучко,поради факта,че точно така си представям къщичките във въображението на Родари. Страшно цветни,с ужасно много цветя,поддържани,усмихнати стопани,доста горди кучета пазачи,които според вида им по-скоро биха предпочели едно сериозно чесане зад ушите,отколкото да дебнат за някой и друг крадец.

Селото дори си има свой собствен футболен отбор - Dinamo Lucko,чийто мач гледахме два дни по-късно на едно малко градско стадионче до Максимир.  Отборът дори се класира за Първа Хърватска Лига.

Едно от първите прекрасни нещата,които правят впечатление и,че хората са адски красиви...Глупости говоря,направо няма грозни,а и или са открили философския камък или са развили някаква тайна система от концлагери за възрастни хора,тъй като процентът баби и дядовци е страшно нисък. Хората са супер вежливи и готини. Винаги са готови да ти помогнат и да те упътят.

След като слезеш от автобуса едно от първите неща,които правят впечатление е местната Arena Zаgreb,която честно казано е доооооста по-красива и от тази в София,и от Белградската.

В същият ден именно там имаше концерт на Бритни Спиърс,но поради факта,че животът все още не ни беше омръзнал дотолкова,че да се подложим на подобни крайности,търсещи предела на силата на човешки дух и праг на болка,не си купихме билети.

Самият Загреб е доста красив град с приятна,класическа архитектура,широки улица и пространство,което ти оставя възможност да дишаш...На мен дори ми идваше твърде много това пространство и градът ми изглеждаше доста пуст и празен. Предпочитам места с по-малки улици,в които можеш случайно да се изгубиш,ако твърде много се вживееш в разговора и трябва да спреш да се огледаш за да се сетиш на къде да тръгнеш.Затова обожавам София.Напълно възможно е,както при нас,така в Хърватска да има лятно изселване към морските курорти и по-малките градове,което също да е допринесло за това усещане.

Притежава всички важни особености на град с католическо население. Огромен площад в центъра на града и извисяваща се островърха катедрала

.

Хърватският национален театър

Споменатият широк площад. Изцяло пешеходен и почти постоянно е сцена за много улични артисти.

Една от централните улици,водеща именно към площада. Заради устройството,трамваите,наклона,магазините и т.н. изключително много ми напомняше за Графа. Една идея по широка е,но като атмосфера са доста идентични.

Мостът на Сава

Изключително готино е усещането,че има само няколко големи супермаркета,но главно се пазарува от по-малки магазинчета,в които има всичко,но не те смачкват като мастодонтските вериги.

Едно от най-популярните неща за хапване,което е толкова разпространено из Загреб,че на третия ден буквално се побъркваш от факта,че са пръснати навсякъде из града са тези пекарнички --> http://www.panpek.hr/

Подобни закусвални има навсякъде и продават всичко що е от тесто-сладки,соленки,пици,закуски,милион вида хлебчета и т.н. Винаги са топли и ухаят меко казано изкушаващо. Първите дни ти хващат окото и веднага им се нахвърляш,но колкото повече време минава,толкова по-рядко спираш в тях. Освен тази верига има поне още 4-5 подобни. За сметка на това няма подобна фастфууд нашествие на McDonald's,KFC,Subway или BurgerKing,каквото се случва при нас. Хлебчетата и бутерките за момента удържат фронта в Хърватска.

Ако имате нужда от лежерна вечерна прохладна разходка,то в Загреб ще се почувствате доста добре. Като цяло е доста шарен град,както почти всички столици на балканите,поради факта,че не могат да си позволят лукса да не предлагат някакъв аспект от бизнеса и да загубят туристи и клиенти.

След няколко часово обикаляне се прибрахме с предпоследния автобус към селцето,а после и към къмпинга. Ако ще използвате този къмпинг/мотел винаги се съобразявайте с разписанието на автобусите,тъй като ако не съумете да хванете последния ще ви чака доста сериозно маратонско ходене. Около 23-23.30/според зависи дали е делничен ден или уикенда/ заминава от центъра в посока ЛуКчо. =) 

Загреб ни беше харесал доста,поне в това бяхме постигнали консенсус и без никой да не възрази решихме да  останем и на другия ден тук.

Именно това обожавам в пътуването на стоп- свободата да избираш промените,да следваш интуицията,настроенията и желанията си... В колко други ситуации имаме шанса да се съобразяваме единствено и само със себе си? Без много да се церемоним с Вики се възползвахме от шанса си и продължихме да изследваме хърватската столица.